Законовите разпоредби за договорното право са уредени в австрийския Общ граждански кодекс и влезлия в сила на 1 януари 2007 г. Кодекс на предприятията, съдържащ приложимите разпоредби за всички правни сделки на предприятията.
Австрийското договорно право се базира на принципа на свободата на договарянето. Страните по договорите могат да уреждат свободно своите договорни отношения, доколкото клаузите на договора не накърняват добрите нрави или не са противозаконни. Под договор се разбират единодушните волеизявления за предлагането и приемането на определени договорни условия. Принципно нито предлагането, нито приемането на тези условия са обвързани с определена форма. Съгласно австрийското право дори и устните споразумения, а също и – при определени предпоставки – споразуменията по пътя на конклудентните действия (мълчаливи споразумения), са напълно правно валидни. Съществуват обаче някои изключения от тази свободна форма на договарянето във връзка със споразуменията за обезпечения, застрахователните договори и някои споразумения, подлежащи на разпоредбите за защита на потребителите. Тези договори следва да бъдат формулирани писмено, за да бъдат валидни. Още по-строги разпоредби за формата важат за нотариалните актове. Нотариалният акт е необходим преди всичко за учредяванията на дружества и прехвърлянията на дружествени дялове на дружества с ограничена отговорност.
Правните сделки на предприятията обикновено се извършват въз основа на Общите договорни условия на една от страните, сключващи договора. Съгласно австрийското право Общите договорни условия не бива да ощетяват контрагента и важат само ако контрагентът се е съгласил с тях.