Наскоро Министерството на правосъдието публикува за ново обществено обсъждане проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица, който е заложен в Плана за възстановяване и устойчивост. Обществените консултации по него все още текат, но през декември 2024 г. се очаква да приключат.
До сега проектът на закон за личния фалит беше предмет на две обществени обсъждания – през 2022 г. и 2023 г. - но така и не беше приет. Така България е една от малкото държави, които нямат подобно производството по несъстоятелност за физическите лица, но по всичко личи, че това скоро ще се промени.
Производството, което се предлага, е изцяло доброволно и се образува по искане на добросъвестния длъжник в окръжния съд по постоянния му адрес. Проектът предвижда редица презумпции за недобросъвестност. Сред тях са:
- длъжникът да е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини да не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи.
- през последните 3 години да е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество.
- да се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (това е стойност, която надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца, определена към момента на разпореждането) през последните 3 години.
- през последните 5 години да е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които издържа, основни жизнени потребности и което задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му и т.н.
Проектът предвижда, че неплатежоспособен длъжник, който може да иска производство по несъстоятелност, е този, който в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над десет минимални работни заплати, което означава, че неплатежоспособността ще налице при задължения от над 10 770 лв.
Процедурата предвижда с откриване на производството съдът да налага обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, като той няма да може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на назначения синдик. В тази връзка е въведено изключение за текущите задължения за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и семейството му в рамките на определената от съда издръжка (например плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование и т.н.).
Длъжникът сам ще предлага план за погасяване на задълженията си още с подаване на молбата за образуване на производството. Право да предложат план ще имат и синдикът, и кредиторите, които притежават най-малко една трета от приетите вземания. Когато не бъде предложен, или не бъде приет или утвърден погасителен план, съдът ще обявява длъжника в несъстоятелност, като последният ще бъде лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и ще започне осребряване на имуществото, включено нея.
Проектът също така предвижда плащанията в полза на длъжника да се извършват по особена банкова сметка на масата на несъстоятелността, като съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу него ще бъдат спрени, а образуването на нови ще е недопустимо. Подобно е разрешението и относно заведените изпълнителни производства срещу имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността.
Подобно на стандартното производство по несъстоятелност относно търговските дружества, когато длъжникът физическо лице няма достатъчно секвестируемо имущество за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност и за частично удовлетворяване на вземанията на кредиторите, съдът ще обявява неплатежоспособността му, ще открива производството по несъстоятелност и ще налага обезпечителни мерки, а длъжникът ще се задължава да уведомява съда за притежаваното от него имущество всеки месец и в 7-дневен срок от настъпване на промяна.
Съдът ще има правомощия да определя първоначалната издръжка на длъжника и членовете на семейството му и банковата сметка, по която може да се извършват плащания в негова полза.
При определени условия, изпълнени от добросъвестния неплатежоспособен длъжник, задълженията му за удовлетворяване на вземанията в производството по несъстоятелност ще се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв - от определението на съда за одобряване на първия опис на имуществото на длъжника. Някои задължения обаче няма да се погасяват – например задълженията на длъжника за удовлетворяване на вземания, обезпечени с ипотека; вземания за глоби и имуществени санкции; вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка по закон; вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност. Предвидена е и наказателна отговорност за длъжник, който след откриване на производство по несъстоятелност извърши определени действия по увреждане на кредиторите – например укрие имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредиторите, опрости или скрие свое вземане, признае несъществуващо задължение, вземе заем, като знае, че не може да го издължи, отчужди имущество в неизгодна сделка и др.
Екипът на Адвокатско дружество „Белоконски, Господинов и Партньори” е на разположение за допълнителни консултации по повдигнатите в настоящия бюлетин въпроси, както и за всякакво юридическо съдействие по важни за Вас теми.
