Какво общо имат аксолотълът и квантовият компютър? Те превърнаха двама учени, работещи в Австрия, в членове на Кралското дружество. Членството в него се сравнява с „Оскар за цялостно творчество“ в областта на естествените науки. Ели Танака и Петер Золер получиха тази висока награда тази година и по този начин се наредиха сред изтъкнати личности.
Ели Танака е биохимик. Нейната изследователска област е регенеративната биология. Тя проучва как организмите могат да възстановяват сложни тъкани и органи и какви генетични предпоставки са необходими за това. Аксолотълът е известен със своите регенеративни способности. Мексиканският безкрак земноводен може да възстановява не само крайници, но и части от мозъка. Ето защо тя изследва предимно този вид. Получените резултати могат да бъдат използвани за разработването на нови форми на терапия в регенеративната медицина. Ели Танака се счита на международно ниво за водеща учена в областта на регенеративната биология и понастоящем ръководи Виенския институт за молекулярна биотехнология (Institute of Molecular Biotechnology IMBA) към Австрийската академия на науките (ÖAW).
Петър Золер е теоретичен физик. През 90-те години на миналия век той положи основите на квантовите компютри и се счита за един от архитектите на съвременните квантови изследвания. Пионерската му работа в областта на технологията на йонните капани, например, оказа голямо влияние и доведе до значителни експериментални разработки. Основните му изследователски интереси се проявяват и в съучредителството на Института за квантова оптика и квантова информация (IQOQI) към Австрийската академия на науките (ÖAW) през 2003 г. Петър Золер е провеждал научни изследвания и е работил в тясно сътрудничество с теоретични и експериментални групи във водещите международни изследователски центрове. Той е един от най-цитираните учени от Австрия и от години се счита за сериозен кандидат за Нобелова награда по физика.
Кралското дружество в Лондон е основано през 1660 г. То е най-старото научно дружество, което съществува без прекъсване, а също и най-престижното. Сред членовете му са например Исак Нютон, Чарлз Дарвин и Алберт Айнщайн. Сред австрийските представители от миналото са например Конрад Лоренц, Ервин Шрьодингер, Лизе Майтнер и Едуард Суес.
Не само научните награди, но и членството в организации като Кралското дружество са показатели за отлична научноизследователска дейност. Ето защо тазгодишното двойно членство е чудесно признание за Австрия като център за научни изследвания. В момента в Австрия работят 6 членове на Кралското дружество. Двамата новоприети членове провеждат изследвания в области, които ще окажат влияние върху обществото в бъдеще – биологичните науки и квантовите технологии.
Наскоро беше публикувана и актуална класация на висшите училища – „QS University Ranking“. Институциите от Австрия са отбелязали значително подобрение в сравнение с миналогодишната класация – в Европа дори най-голямо. Бяха оценени над 1 500 институции, като 6 от Австрия са сред първите 500. И според критериите за оценка на тази класация Австрия е на прав път по отношение на обучението, преподаването и научните изследвания.
