При полетите на дълги разстояния горивото съставлява 50 % от експлоатационните разходи. Кое гориво е подходящо и как трябва да бъде адаптирана технологията на задвижване към него, за да може да се лети? Отговорите на тези въпроси в момента се търсят например в лабораториите на висшето училище FH Joanneum Graz в Австрия. Най-големите надежди в момента са свързани с водорода. Използван като гориво, той не причинява емисии на CO2 и е по-ефективен от керосина при превръщането в енергия.
Въпросът за това, как може да се произвежда „устойчиво авиационно гориво“ (Sustainable Aviation Fuel, SAF) в момента е предмет на проект на ЕС. От началото на годината 11 изследователски институции от 6 държави се занимават с тази задача. Проектът „ToFuel“ се ръководи от Техническия университет в Грац. Целта е да се разработи концепция за биорафинерия, която е без отпадъци и CO2-неутрална и произвежда авиационно гориво, което е устойчиво и икономически конкурентоспособно. Основата се състои от отпадъци от домати.
В класацията на най-консумираните зеленчуци в света доматите заемат второ място (след картофите). Салати, паста, паса, кетчуп, сос, консерви... когато става въпрос за най-преработвания зеленчук, доматите заемат първо място. Оранжериите и съвременните технологии позволяват отглеждането на пресни плодове през цялата година, както в Китай и Индия, така и в Турция или САЩ. ЕС заема трето място в производството с реколта от 17 мегатона домати. При това обаче никога не може да се преработи цялото растение: цветовете, листата, стъблата, корите, семената и доматите с недостатъчно добро качество понастоящем се изгарят или изхвърлят като селскостопански отпадъци. И тук се крие голям потенциал: според оценките на ръководството на проекта, от остатъците от преработката на домати, които се получават в цялата ЕС, до 2030 г. могат да се покрият около 3 % от нуждите на Европа от устойчиви авиационни горива.
От храста в резервоара – така би могло да звучи мотото. Първо, растителните остатъци трябва да бъдат преработени така, че микроорганизмите да могат да ги усвоят ефективно. В рамките на проекта се тестват две технологии за фракциониране: при екструзията биомасата се обработва под въздействието на топлина и налягане, а след това се разгражда на клетъчни компоненти чрез рязък спад на налягането. При хидротермалната ликвификация биомасата се превръща в биомасло и биовъглища под високо налягане и високи температури. Двата подхода се изследват и сравняват. След това се преминава към пречистването на азотсъдържащите съединения, преди биомаслото да може да бъде преработено в гориво.
Освен устойчиво гориво за самолети, се произвеждат и торове, фуражи и олио за храна. В рамките на проекта се проучват и екологичните, икономическите и социалните последици от технологиите. Не на последно място, тук би могло да се открие нов източник на приходи за преработката на храни.
Друга важна следа от Техническия университет в Грац води под електронния микроскоп. За да могат биологичните проби да бъдат изследвани под микроскоп, те се третират с контрастно вещество. Това прави тъканните структури по-разпознаваеми. Стандартното вещество, което се използва, е уранилацетат. Поради причини, свързани с безопасността, това силно токсично и радиоактивно вещество не може да се използва във всички лаборатории. Изследователи от австрийския университет са открили, че еспресото не само е равностоен алтернативен вариант, но и е екологично чист, безвреден и икономичен.Вдъхновени от кръглите изсъхнали петна в чашите за кафе, те са провели тест с проба от водорасли. Резултатът е бил обещаващ. Директното сравнение с уранилацетат също: контрастните стойности в някои случаи са били дори по-добри. За широко приложение в биологичната електронна микроскопия са необходими допълнителни изследвания на различни видове тъкани. Така кафето оживява научните изследвания на няколко нива.
Снимката показва електронен микроскопски образ на водорасло, което е било предварително третирано с еспресо, за да се постигне по-силен контраст.
