Идеята за „15-минутния град“ е разработена от Карлос Морено, професор по комплексни системи и интелигентни градове в Сорбоната в Париж. Тази концепция се основава на идеята, че всички места от ежедневието могат да бъдат достигнати за 15 минути пеша или с велосипед: от дома до супермаркета, до парка, до училището или до медицинския център – всичко това за четвърт час, без да се използва транспортно средство, вредно за околната среда. Целта е да се създадат по-компактни, удобни за пешеходци общности, в които хората да разчитат по-малко на автомобила.
През 2024 г. Виторио Лорето и неговият екип разработиха метод, който показва до каква степен даден метрополисен район отговаря на концепцията за „15-минутния град“. Лорето е професор по физика на комплексните системи в Университета „Сапиенца“ в Рим и основател на „Sony Computer Science Laboratories“ в Рим – и двете институции са свързани и с Complexity Science Hub във Виена.
Проучването беше публикувано в научното списание „Nature“ и показва, че в световен мащаб много европейски градове се представят много добре по отношение на достъпността, като например Милано, Копенхаген, Лисабон и Париж. В градовете в САЩ, Африка и части от Азия хората често трябва да изминават значително по-големи разстояния, за да задоволят основните си нужди. Едно от заключенията на проучването е, че „15-минутният град“ може да бъде смислена цел за определени места, но не представлява универсално решение за всички градски предизвикателства по света.
Австрийските градове се представят добре в анализа. Трите най-добре класирани града: в Грац 92 % от жителите могат да стигнат до всички основни обекти пеша за 15 минути, следван от Виена с 91 % и Инсбрук с 89 %.
В международно сравнение Виена вече е град на пешеходците: виенчани изминават пеша повече от една трета от ежедневните си разстояния. За да се насърчи още повече тази тенденция, във Виена постоянно се предприемат инициативи. Разширяването на мрежата от пешеходни пътеки във Виена, разширяването на тротоарите, създаването на нови пешеходни зони и обособяването на велосипедни алеи са примери за това. Тези градоустройствени мерки оказват положително въздействие и върху качеството на въздуха в града, декомпресирането на почвата и нивото на шума. Живите квартали и повишаването на качеството на престоя в общественото пространство са приятни странични ефекти.
