В бъдеще не само леките и товарните автомобили, но и строителните машини трябва да станат неутрални по отношение на CO2.
Намирането на алтернативни задвижвания за автомобили над 15 тона се оказва доста трудно. За по-малките превозни средства в много случаи са подходящи електрически решения с акумулаторни батерии, но за по-тежките машини - тук говорим за работно тегло до 40 тона - буталните водородни двигатели са по-подходящи като задвижване. При големите превозни средства водородът се съхранява по-лесно от електричеството. И въпреки че водородът е по-скъп от дизеловото гориво, той е значително по-евтин от другите задвижвания без емисии.
Батериите са големи, много тежки и многократно по-скъпи. Освен това батериите имат дълги цикли на зареждане, което често ги прави непривлекателни, като се има предвид натискът на времето в строителната индустрия. Освен това на много строителни обекти първо трябва да се инсталират електрически връзки за зареждане, което е особено времеемко и скъпо за "мобилни" инфраструктурни проекти като строителството на пътища или железопътни линии. Друго предимство на водородните двигатели с вътрешно горене е, че те са високоефективни и могат да бъдат монтирани в същото строително превозно средство, както и дизеловите двигатели. Не е необходимо да се сменят трансмисията, охладителната система и хидравликата.
източник: industriemagazin.at
