Европейският път на коприната“ – амбициозен проект, който си поставя за цел да свърже Европа от запад на изток – предлага огромни възможности за страните от Югоизточна Европа. България също би се възползвала от модерна високоскоростна връзка между Централна Европа и Черно море. За това обаче страната трябва да инвестира в инфраструктура, енергетика и образование. В разговор с Росица Попова д-р Марио Холцнер обяснява кои са приоритетите, които България трябва да постави, какви импулси може да получи от Австрия и кои са нещата, които лично го впечатляват най-много в страната.
АА/РП: „Европейският път на коприната“ се счита за един от най-интересните инфраструктурни проекти в Европа. За България това е голяма възможност или потенциален риск, ако страната ни изпусне това развитие?
МХ: Особено за държави, разположени извън централната част на Европа, проектът предлага значителни предимства. Ако България бъде по-добре свързана чрез модерна високоскоростна железопътна линия, това ще засили ролята ѝ като мост между Централна Европа и Черно море.
Ако трасето продължи дори отвъд границите на ЕС до Истанбул, това би било съвременен вариант на историческия Ориент експрес – символ на обмен и свързаност.
Ефективна железопътна връзка би могла да намали и въздушния трафик – също важен принос за опазването на околната среда.
АА/РП: Кои са трите инфраструктурни приоритета, които България трябва да постави, за да бъде повече от транзитна страна?
МХ: Първо – местната инфраструктура: пътищата, особено в градовете, се нуждаят от модернизация. Много населени места страдат от задръствания и натоварен трафик, което намалява производителността.
Второ – железопътната мрежа. Тя трябва да свързва не само големите градове, но и регионалните центрове.
И трето – енергийна инфраструктура, тя е ключът към устойчив растеж. България разполага с огромен потенциал за слънчева и вятърна енергия. Важно е тези децентрализирани енергийни източници да се интегрират ефективно в мрежата, за да могат да бъдат икономически използвани.
АА/РП: В областта на образованието и науката – къде виждате най-големия общ потенциал за сътрудничество между Австрия и България?
МХ: Австрия е известна със своята силна дуална система на обучение, която съчетава теория и практика. Тази структура би била ценен модел за България, за да подготви младите специалисти по-добре за пазара на труда.
Вече има трансфер на знания между двете страни, но това може да се задълбочи – например чрез общи професионални училища или иновационни програми.
За Австрия този обмен също би бил полезен: България има дълга традиция в математическото и природонаучното образование. специализирани училища с високо ниво не са рядкост. Контактът в тази област, може би дори с общи учебни програми, би бил полезен за двете страни.
АА/РП: И накрая – кои три неща Ви впечатляват най-силно лично в България?
МХ: София ме впечатлява особено. В Югоизточна Европа няма много големи градове, а разположението ѝ в подножието на Витоша е изключително -от центъра на града се разкрива завладяваща гледка към планините.
Културната сцена също заслужава внимание: в Националната галерия разгледах произведения на български художници, почти неизвестни на международната сцена, но автори на творби с изключително качество. Разбира се, впечатлява ме и крайбрежието на Черно море – не само туристическо, но и икономически важно.
И накрая, кухнята: тя е уникална разновидност на югоизточно европейската кулинарна традиция – позната, но с характерна особености.
Културно България и Австрия имат дълга традиция на връзки, особено в областта на публицистиката и литературата. Тези исторически отношения достигат до XIX век и днес могат да послужат като мост за нови форми на сътрудничество.
АА/РП: Благодарим Ви за разговора.
